На някого ръка подаваш
На някого ръка подаваш –
той от нея се нуждае ;
на крака бавно го изправяш
да не е сам и тъжно да ридае.
Прегръдка топла ти му даваш –
да усети що е любовта.
и в този миг странника разбира –
не е сам самичък на света.
И ненадейно додето се усетиш
приятел най-добър е станал
и мили думи ти нашепва,
вярно под ръка те хванал.
Димитър Киндалов
Дом
Дом тих и най-обикновен
пълен със спомени и детски мечти
злощастно изгубени ,във времето изтрити,
в ежедневието скучно сякаш са убити.
Дом далечен и все така прекрасен
място за опора и утеха
там дето аз се криех
щом бях уплашен и самотен.
Дом ,в който аз израснах
и да обичам се научих
как да живея аз разбрах
но времето, него не сполучих.
И се ниже година след година
този дом остана пуст и празен,
но аз успях да го запазя
дълбоко в моето сърце.
Димитър Киндалов
Пробуждане
Илюзия ли е светът, в който живеем?
Илюзия, създадена от някой друг?
Диригент, който скришом се смее
и вместо с палка дирижира с чук.
Удря и блъска по нашите глави,
вае като скулптор човешки съдби.
Безмилостно седи и от трон нарежда
тъй леко ,както дете играе с прежда.
И все пак имам някаква…мъничка надежда,
че кълбото няма да стане одежда,
човек ще се събуди от буден сън,
силно бесило ще вилнее вън.
Защо пък човек очи да отваря?
Защо като агне да не е покорен?
Да чака да види на палача ръката.
Ръка, която с него си играе – господар безспорен.
Не ставай още,народе! Лежи си… събирай сили!
Ще са нужни, народе, младежи, силни , на майка мили.
Пък поне очи отвори, народе, да видиш безчинствата над твойта свобода!
Пък поне очи отвори, народе, да видиш своите потъпкани права!
Беньо Панев – 12 ас2 клас
Природо – Родино моя
Реших да оставя всичко за ден
и да видя красотите на природата.
Реших да попадна в магически плен,
да чуя звука на родината.
Видях дървета как си говорят,
кое е по-красиво, как спорят.
Катерички храна как си събират,
птички гнезда как си свиват.
Лястовици навън как пеят,
класове в нивята как зреят.
Картина природна това е-
надали би могла да те омае.
Но това е ценното за мен,
изпивам сили от природата всеки ден,
в прегръдките й оставам опиянен,
граници няма във вселената за мен.
Това е тя – природа!
Това е тя – родина!
Не мога аз без нея!
Докато я има, ще живея!
Красен Бонев – 11тс2 клас
Поклон пред великата държава
Българийо, майко моя,
душата ми цялата е твоя
и радвам се, че българин съм аз роден,
с това гордея се всеки ден.
СВОБОДА е думата,
думата, от която българинът побеснява,
думата, заради която земята ни свещена,
с толкоз кръв е напоена.
За таз дума колко са умрели
и нека знаят, че животът не са си пропилели,
Ботев, Вазова и Левски,
един поклон от поколенията днешни.
Българийо, майко моя,
пази ни, докато сме на земята твоя,
и нека всички твои чеда,
да бъдат здрави и далеч от всякаква беда.
Помнете историята ни славна,
въпреки че някой път била е доста гадна,
и нека всички да ме чуят,
никой българин не дава да го плюят.
Поклон пред държавата велика,
която враговете не сломиха,
сега завършвам с нещичко епично,
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!
Преслав Влаев – 9г1 клас